Сто обекта и златна значка
или как се обикаля България с пълна газ

В България сега е полунощ. Тук, в Лиеж е единадесет и отдавна трябваше да съм заспал. Утре пак трябва да стана рано, да си направя упражненията, да се приготвя за работа, да си направя нещо за хапване и да духна преди 8:00 за офиса. Изпънал съм се в леглото и се опитвам да мисля за весели неща. Въртя се и ми идва да запея „Пътнико свиден, пътнико млад…” или „Я кажи ми облаче ле бяло…” Но аз упорито мълча, за да не смущавам спокойния сън (и душевното здраве) на съседите. Давайки си сметка, че красивите видения от България скоро няма да ми дадат мира, хващам компютъра.

Тази вечер най-сетне ще Ви разкажа онази доста стара новина. На 28 август 2005 година, бях удостоен със златната значка на движението "Опознай България", тъй като бях посетил всички 100 (сто) национални туристически обекти. Наградата, с която организаторите ме зарадваха, беше туристическа раница от 35 литра, от висококачествена материя и всички джвъчки, които един опитен турист би търсил в една съвременна раница. Списъкът на наградените е публикуван официално тук.

От обиколката на България ми останаха една страхотна раница като награда и много преживявания и емоции, които все още не смогвам да разкажа. Все още ми се струва, че онзи ден покорихме връх Мусала, а вчера слязохме от седемте рилски езера (виж по-долу).

Но истината е, че оттогава изтече много вода. Снимковият материал ще покаже, че не съм си губил времето. През една красива събота и неделя в края на юли се качих на колата и обиколих северозападна България, за което вече разказах по-долу. В началото на август, отидох до Созопол, като за по-кратко минах през старите ни столици Велики Преслав и Плиска, посетих най-голямата ни джамия в Шумен, спрях на побитите камъни и профучах през Девня. Във Варна видях най-старото златно съкровище на света. Балчик беше приказен, а докато разглеждахме градината, в морето се вихреше зрелищна буря. Преди да отидем в Созопол нощувахме на плажа край Дюни. Изгревът беше страхотен, както може да бъде само в България.

По-късно през август с Душата и Къдравелка се пуснахме по Дунава до Силистра, обиколихме селските друмища около Исперих и Разград по най-неочаквана траектория, организирахме си частно посещение на Русенския Пантеон и се разходихме като призраци из среднощната мъгла на Великия Търновград. Съвсем наскоро обследвах белгийските нощи и напразно се опитвах да видя нещо поне наполовина толкова величествено колкото връх Ботев по пълнолуние.

Но преди да навляза в подробности и Ви разкажа как и защо се наслаждавах отблизо на Ботев по пълнолуние, ще отбележа и последната августовска съб-неделя (уикенд на съвременен български език) слязох до Рупите и Мелник, прехвърлих една-две планини, по-конкретно Пирин и Родопите и се качих на трета (Витоша).

Преди да пиша по-подробно, ще ви оставя да разглеждате този сайт и албумите ми със снимки. Самите разкази няма да се бавят много.