Брюксел – сексизъм по белгийски

Има неща, които никога няма да са на мода. Едно от тях е да се твърди, че Белгия, сърцето на Европа, бъка от сексисти. По-скоро определението за сексизъм ще бъде обърнато с хастара навън, отколкото да се каже, че европейците са сексисти. Подобно твърдение би било оплюто от целия европейски културен и политически елит, още преди да бъде изречено в публичното пространство. Но тъй като този блог е леко встрани от вниманието на горепосочения елит, ще си позволя да го изрека – белгийците са сексисти.

Тук не става въпрос само за това, че измежду колегите и колежките ми във фирмата, няма един мъж, който сам да си глади дрехите или да се занимава с друга домакинска работа, каквато е и ситуацията в “малка” България*. Но нека се вгледаме в поведението на белгийците, за да ги познаем по делата им (Матей 7:15-20). Когато се срещнат приятели, били те мъже и/или жени, по тукашния маниер, те се целуват по бузите. Тук не става дума само за един страничен сблъсък на челюсти, а за целувка пар екселанс – устните на единия се допират до бузата на другия, като оставят след себе си обичайното за този вид действие микроби и слюнка. Извинете натурализма на описанието ми, но тук натурализмът е високо ценено течение в изкуството. Но да се върнем на нашите приятели – те се целуват по бузите. НО! На работното място, мъжете не се целуват помежду си (за щастие). Те целуват само жените, а жените целуват наред. И това ако не е дискриминация на работното място!

Посещението ми в Брюксел ми даде още по-голям повод за смелото ми и забавно (нали това е идеята) твърдение. Един от символите на Брюксел е фонтан, изобразяващ момченце, което пикае (Mannekenpis). Това момченце е ухажвано и обградено с цялото туристическо внимание, което можете да си представите. Дори му е направено шоколадово копие в цял ръст. Не стига това, ами веднъж на няколко дена го преобличат в различни дрешки, специално направени за него. И тук именно се проявява очебийния и безсрамен сексизъм на белгийците. Малцина знаят, че в Брюксел освен Манекенпис има още едно фонтанче, изобразяващо дете, което пикае. То обаче има нещастието да е от женски пол – Жанекепис (Jeanneke Pis). Съдбата на това момиченче е доста по-нерадостна от тази на Манекенпис. Тя седи затворена, самотна и гола, в една затънтена глуха уличка, до която се стига, след като се прескочат доста маси с хоря, ядящи миди. За разлика от Манекенпис, пътят до Жанекепис не е осеян с червен килим или указателни табели. Напротив! Както се вижда от снимката, Жанекепис е затворена зад решетки. О!, оставена на сухо, тя не е в състояние да изпълнява мисията на съществуванието си – да пикае.

Хората, които считат паметниците, за обекти на пример и подражание, може би намират известна символика в това, че голата пикла стои зад решетки. Все пак, пикаенето на обществени места пред погледа на хората не е прието за жените. За сметка на това, последователите на Манекенпис от мъжки пол са често срещано явление в Брюксел. Още сексизъм!

Що се отнася до престоя ни в Брюксел, посетихме дома на пивоварството, където гледахме филм за белгийската бира и дегустирахме един екземпляр. После се поразходихме и дегустирахме още бири. Извън “стандартните” забележителности, видяхме и изложбата на коне, които “препускаха” из центъра на Брюксел. След кравите, които видях в Монако, и охлювите в София, сега видяхме и Брюкселските коне. Страхотно. Но да си призная, най-сладкото беше, че се събрахме да се видим с юнаците, които са в Брюксел – Иво и Голям Шурик Станчу.

За Брюксел може още да се каже, че анимационните герои изскачат отвсякъде – нарисувани са по фасади, имат статуи и паметници, въобще красотичка! Абе, какво да ви разправям, елате и вижте...

---
* Колко “малка” е България, ще пиша скоро...