Fosses-La-Ville

Или иначе казано Фос-градът (ямите-градът). Иначе в Белгия има едни други ями (Фос), дето не са град. Така или иначе, Фос-Ла-Вил не прилича много на град - има само една черква, възмъничък е, пък и гара си няма. Но квази-дипломатично ще избегнем темата, като наричаме това населено място Фос-Ла-Вил. При произнасянето на името обаче ще продължим да се повдигаме и надуваме гордо и аристократично, като истински Фос-Ла-Вилчани и Фос-Ла-Вилчанки, или Фос-Ла-Виляци и Фос-Ла-Вилички.

На това място, някъде в провинцията на Намюр, Валонската столица, веднъж на всеки седем години се събира мало и голямо за тържественото пресъздаване на воинственото преминаване на Наполеон по тези земи. Тази битка няма нищо общо с Ватерло, също в Белгия, само че шейсетина километра по на север. Това събитие, известно в цяла Валония, беше събрало няколко хиляди доброволци в униформи, най-малкия, от които виждате тук, и поне още няколко хиляди души зрители. Хората можеха да проследят битката от хеликоптер или парапланер. Тържествената обстановка властваше навсякъде, а селцето, пардон градчето имаше изключително привлекателен вид. Освен с прекрасните цветя в градините, всяка къща можеше да се похвали с уникална пощенска кутия - произведение на изкуството.

Униформи от времето на Наполеон умело заблуждаваха незапознатите наблюдатели в автентичността си. От нашата критична камера, обаче, не убягнаха някои детайли, които бяха очебийно неавтентични - например, дори висшите офицери от времето на Наполеон не са имали уоки-токи; тогавашните ботуши са се различавали от съвременните спортни обувки и освен това, със сигурност, войниците на Наполеон не са пили Кока-Кола. Но като загърбим незлобливата си сатира, трябва да признаем, че зрелището беше внушително - бойно снаряжение, пера по шапките, бойна музика, нежни девойки, наливащи ракиеподобен алкохол на войниците, за да останат в строя... Коне, оръдия и пушки, които огласяваха цялата околия. Имаше дори и турски мамелюк. Поради неясни за мен причини, голяма част от турския мамелюк се състоеше от руси и рижи девойки и впечатляваше повече с грацията си, отколкото със свирепостта си. И то при положение, че автентичен мамелюк щъка обилно по местните улици.

Кулминацията на събитието беше, когато войниците се спуснаха по едно поле, така че всички да ги виждат и масово стреляха с пушките си. Не разбрах, защо белгийците (и французите, с които Фос-Ла-Вил е побратимен) пращат в първите редици на боя децата и девойките. Явно тукашните девойки са по-свирепи, отколкото си дават вид и трябва повече да се пазя. Девойки, ако загина, загивам за цял живот... както беше казал Невски. Май не беше така...

А както си му е реда белгийската бира се лееше, ли, лееше... Истината е, че зрелището беше впечатляващо, както може да се убедите тук http://www.dotphoto.com/go.asp?l=jivkodimitrov&p=DDF5&AID=2858454 ...