evenceto (01:17 следобед) :
taka kato gledam, tozi staj ti vurvi po voda


Тази вечер се поувлякох. Останах в офиса след 10 часа вечерта. Но какво толкова, и без това в квартирата не ме чака никой, освен следите от напразните ми усилия да внеса малко уют в тази дупка. В добър ден, най-много да ме чака наводнение. Съвсем естествено, предпочетох компанията на любимите ми приятели по интернет. Пък и отхвърлих доста работа.

Щом се прибрах, реших да се отдам на удоволствията. Отворих си една трапистка бира Rochefort (8) с 9,2% алкохол и си я сипах с достойна яка от пяна, както се прави по белгийски. За да бъда съвсем по туземски, сложих си за мезе и малко сиренце... Избрах Roquefort. Донякъде заради имената. И седнах да пиша... За какво ли да Ви разкажа днес?

Ето нещо за любопитните (и за членовете на бирената партия): в Белгия се държи на традицията и тя се свързва с качеството. Затова се счита, че бирите, които ги правят монаси са много добри (вярно е!!!). Защото монасите са хора, които са възвишени и каквото и да правят, го правят със сърце. В Белгия има бири, които включват в етикета си, че са от някое си абатство (bière d’abbaye). Това може и да е вярно, но не винаги. Истински добрата бира е тази на монасите траписти. Такива бири в Белгия има шест - Chimay, Orval, Rochefort, Westmalle, Westvleteren et Achel. Има и една в Холандия Koningshoeven, но кой го е грижа за холандската бира. Тази бира носи обозначението « Authentic Trappist Product ». Това е гаранция, че производителите на бирата са свързани с църквата и че парите от вашето пиянство ще отидат за благородна цел. Подобно нещо има и в България с манастирската ракия. Също като абатските бири в Белгия, и у нас се появиха много ракии, които уж имат нещо общо с някой манастир, но всъщност са си обикновени... промишлени ракии. Ако искате да опитате истинска манастирска ракия, струва си да се опита тази на Троянския монастир. Ще я познаете по това, че гърлото на бутилката е запечатано с восък, а пък вътре се вижда стръкче билка. Ще е добре БПЦ да помисли за обозначение “автентична манастирска” или нещо подобно. Но да се върнем на бирата ... гъл-гъл-гъл...

Какво друго да Ви разкажа... например, че освен всички магистрали, тук са осветени и завоите на реката, да не би някой позадрямал капитан да погуби стоката... или пък за вниманието, с което ме превързаха в офиса, след като си порязах пръста вкъщи, докато давах простор на артистичните си виждания относно готварството и толерантността... да това може би ще Ви откаже окончателно от четенето: готварството ми се състои в това да набутам всичко, което може да се развали в един тиган; да го стопля (сваря, задуша или изпържа, не съм сигурен) и да си задам въпроса, какъв вкус ли ще има яденето, ако му добавя й Туй. Не Ви трябва да знаете какво е това Туй...

Трябва да Ви кажа, че методът ми на готвене работи безотказно. Лесен е, включва разнообразни продукти и е много поучителен. Освен това, особождава негативната енергия. Ако сте сърдити, нарязвате една глава лук на ситно, мислите си за човека, който Ви е наранил, и си изливате сълзите за всичко, което се е насъбрало, та и за това дето ще се насъбира тепърва. След като го накълцате хубаво, спирате да циврите и да се самосъжалявате и запалвате газовия котлон. Злите езици на пламъчетата отначало са сини, но като усилите достатъчно стават на съвсем подобаващ огън. Обзети от желание за мъст, слагате малко олио, накланяте дъската и сипвате нарязания лук в тигана. Да почне цвърчи, да му пари, да му гори под лъжичката дано! Държите го така 2-3 минути, да се удуши. След това го заливате с леко вкиснат доматен сос, тъй като това е най-гадното нещо, с което разполага хладилника. След това вземате двете му яйца и ги счупвате. Слагате ги в тигана и бъркате. Оттук нататък си пускате Бетовен и се развихряте... слагате всичко, което Ви хрумне... накълцано странно месо, което се чудите какво да направите, варени картофи (тия острите неща са бъдещи корени; не се ядат, а се изрязват, за да не боцкат като дъвчете; може да махнете и обелките), брашно, царевица, мляко, грах, сирене, кашкавал... Може и бира... Или от онова грозде, дето два месеца се мъчи уж да стане на стафиди, а стана на Това Тук... Докато го правите е важно да си представяте какво ще се получи накрая. За да не се заблудите, ще Ви кажа отсега – ще се получи пихтиеста маса. Но е важно да си го представяте. Съсредоточете се и си представете вкусът на всеки един продукт по отделно, сега ги смесете, калибрирайте... Да-а-а-а, може да му добавим още от онова там, мухлясалото... Накрая си пускате музика лека и чувствена. Дошло е време за прошка. Каквото и да Ви е накарало да правите това, което правите, ядът е безсмислен. Защо да се самонаказвате? Вадите солта на живота, повечко босилек за аромат, а ако има и чубрица, най-добре. Червеният пипер се слага за цвят, но ако е лют и за тръпка. И черен пипер! Да, черен пипер... Отначало малко, останалата част от шишенцето, при нужда, след като опитате яденето... или резултата, ако не става за ядене.

Да приготвим масата. Вземате чаршафа от леглото и го постилате на масата. Ако имате покривка, използвайте нея. Аз нямам. Сипвате си от пихтията в чиния. До средата, защото повече няма да можете да изядете, това е сигурно. В другата половина нареждате четвърт домат, морков или какъвто пресен зеленчук имате. Важно е пихтията и зеленчука да не се допират – така има вероятност поне едното да става за ядене. Сипвате си и голяма чаша вода. Най-добре наблизо да има цяла бутилка. Сядате и опитвате.

Вариант А: Справили сте се добре с готвенето. В този случай доста точно сте си представили какъв вкус ще има творбата Ви. Предвид очакванията Ви, изненадата е неизбежно приятна.
Вариант Б: Неприятно сте изненадан. Това значи, че имате много високо мнение за себе си. Две седмици на сандвичи! След това опитайте пак.

ЗА МЪЖЕТЕ: Поучителният елемент в процедурата е, че всъщност готвенето не е нещо сложно, тежко и непонятно, което само момите го могат. Всъщност, по принцип, приятелката ти ще се опита да те убеди, че не трябва да си губиш времето с готвене, защото а) не те бива; б) никога няма да се справиш; в) нея много я бива, щото готви специално за ТЕП. Основната цел на доктрината е внушението: „Търпи жена си или умри от глад!” което е съвременна форма на матриархално подтисничество. Като ограничава развитието ти в приготвянето на храна, тя се опитва да те направи зависим. Част от тази доктрина е тезата, която всички момичета, които познавам неизбежно ми натякват: готвенето включва топлинна обработка на храната. Следователно, правенето на салата не било готвене. Което е изконно невярно, тъй като в готварските книги има и рецепти за салати. Готвенето е процес на подготовка на хранителни продукти за консумация в подходяща комбинация. Толкоз! Ако си способен да си направиш салата, значи можеш да готвиш, следователно да оцелееш.

А ако това не ти стига, скрий лист и молив под дивана. След това обясни на приятелката/жена си, че трябва да седи затворена вкъщи, да не се вижда с други мъже, и да ти целува ръка, като те види. Залегни! Не там. Там, където са листа и молива. Освен ако не си в Афганистан, въпросното момиче/жена ще избълва няколко откоса или дори няколко пълнителя аргументи, защо тя трябва да е независима от мъжа си и така нататък. Докато си залегнал под дивана, води си бележки. Тези бележки ще имат стойността на злато. Първо, винаги ще имаш аргумент, с който да затапиш жена си. Второ, ако те бива в търговията, продавай копия от бележките на приятелите си. Ако не се научиш да готвиш, с парите от продажбите на бележките ще можеш да се храниш в ресторант до края на дните си. Да живее независимостта!

Надявам се, че този текст Ви е досадил достатъчно. Това беше целта му. Просто, не обичам да се оплаквам. А това, което ще последва е вълна от оплаквания. Бях си обещал разказ за живота в Лиеж – градът, работата, квартирата. Тъй като чувствата ми към Лиеж са еднозначно позитивни, а към квартирата – непоправимо негативни, няма как да напиша един текст. И на майтап не успявам да го обърна. Затова ето за квартирата:

Размери 20-25 кв.м. Подът е от плочки, малки и кафяви, като в училищна тоалетна. Колкото и да го мия, постоянно ми изглежда мръсен. Стъпва се само с обувки (или ботуши), иначе умираш от студ. Външната ми стена е от стъкло. Живея на приземен етаж. Всички, които минават, гледат какво правя, ако не е дръпната завесата. Температурата е отвратително ниска. Добре, че си взех спалния чувал. Иначе досега да съм умрял от студ. С две одеяла се оцелява, ако работи парното. Пред стъклената ми стена има дървета. Те старателно крият слънцето и налагат да светят лампи дори и посред слънчев ден.

До нас има строеж, които ни буди. Ако някой е почнал да се къпе, той вече ни е събудил. Когато се пусне чешма, тръбите надават страшен вой, от който никой от обитателите не може вече да спи.

Когато вали дъжд, стъклената стена пуска вода, колкото за малко езерце в едната половина на стаята. Поради липса на вятър и лодка, не се занимавам с ветроходство. По едно време в квартирата над мен се настани младеж, който, не щеш ли, реши да се изкъпе. В банята ми водата потече от тавана, все едно бях пуснал чешмата. Наводнена беше цялата баня и половината от стаята ми. По-точно половината, която остава суха при дъжд. Ботушите в Белгия поне са изгодни. Водата течеше по жиците на светещата лампа. Ако беше станало късо, сега нямаше да ме има да Ви се оплаквам. Като разбра какво се е случило, младежът се изнесе незабавно. Оттогава не е текло. Защото няма нов наемател.

„Кухнята” е един квадратен метър с газова печка, хладилник и мивка. Павароти не би могъл да влезе в кухнята. Дядо Мраз и Бернадет също. Дори и поотделно! Аз трябваше да поотслабна, но вече успявам да вляза в кухнята. Печката е газова и няма едно здраво копче. Хладилникът няма камера. Нямах нощна лампа и още куп други неща, които си намерих.

Разположението на квартирата е добро, недалеч от центъра и в една сграда с останалите стажанти от ИФАГ. С тях си общувам по-рядко отколкото със стажантите в Брюксел и причината не е в мен.

А в събота се къпахме в морето... Благодаря за вниманието и вижте снимките... Линк има отстрани на този текст.