evenceto (01:17 следобед) :
taka kato gledam, tozi staj ti vurvi po voda


Тази вечер се поувлякох. Останах в офиса след 10 часа вечерта. Но какво толкова, и без това в квартирата не ме чака никой, освен следите от напразните ми усилия да внеса малко уют в тази дупка. В добър ден, най-много да ме чака наводнение. Съвсем естествено, предпочетох компанията на любимите ми приятели по интернет. Пък и отхвърлих доста работа.

Щом се прибрах, реших да се отдам на удоволствията. Отворих си една трапистка бира Rochefort (8) с 9,2% алкохол и си я сипах с достойна яка от пяна, както се прави по белгийски. За да бъда съвсем по туземски, сложих си за мезе и малко сиренце... Избрах Roquefort. Донякъде заради имената. И седнах да пиша... За какво ли да Ви разкажа днес?

Ето нещо за любопитните (и за членовете на бирената партия): в Белгия се държи на традицията и тя се свързва с качеството. Затова се счита, че бирите, които ги правят монаси са много добри (вярно е!!!). Защото монасите са хора, които са възвишени и каквото и да правят, го правят със сърце. В Белгия има бири, които включват в етикета си, че са от някое си абатство (bière d’abbaye). Това може и да е вярно, но не винаги. Истински добрата бира е тази на монасите траписти. Такива бири в Белгия има шест - Chimay, Orval, Rochefort, Westmalle, Westvleteren et Achel. Има и една в Холандия Koningshoeven, но кой го е грижа за холандската бира. Тази бира носи обозначението « Authentic Trappist Product ». Това е гаранция, че производителите на бирата са свързани с църквата и че парите от вашето пиянство ще отидат за благородна цел. Подобно нещо има и в България с манастирската ракия. Също като абатските бири в Белгия, и у нас се появиха много ракии, които уж имат нещо общо с някой манастир, но всъщност са си обикновени... промишлени ракии. Ако искате да опитате истинска манастирска ракия, струва си да се опита тази на Троянския монастир. Ще я познаете по това, че гърлото на бутилката е запечатано с восък, а пък вътре се вижда стръкче билка. Ще е добре БПЦ да помисли за обозначение “автентична манастирска” или нещо подобно. Но да се върнем на бирата ... гъл-гъл-гъл...

Какво друго да Ви разкажа... например, че освен всички магистрали, тук са осветени и завоите на реката, да не би някой позадрямал капитан да погуби стоката... или пък за вниманието, с което ме превързаха в офиса, след като си порязах пръста вкъщи, докато давах простор на артистичните си виждания относно готварството и толерантността... да това може би ще Ви откаже окончателно от четенето: готварството ми се състои в това да набутам всичко, което може да се развали в един тиган; да го стопля (сваря, задуша или изпържа, не съм сигурен) и да си задам въпроса, какъв вкус ли ще има яденето, ако му добавя й Туй. Не Ви трябва да знаете какво е това Туй...

Трябва да Ви кажа, че методът ми на готвене работи безотказно. Лесен е, включва разнообразни продукти и е много поучителен. Освен това, особождава негативната енергия. Ако сте сърдити, нарязвате една глава лук на ситно, мислите си за човека, който Ви е наранил, и си изливате сълзите за всичко, което се е насъбрало, та и за това дето ще се насъбира тепърва. След като го накълцате хубаво, спирате да циврите и да се самосъжалявате и запалвате газовия котлон. Злите езици на пламъчетата отначало са сини, но като усилите достатъчно стават на съвсем подобаващ огън. Обзети от желание за мъст, слагате малко олио, накланяте дъската и сипвате нарязания лук в тигана. Да почне цвърчи, да му пари, да му гори под лъжичката дано! Държите го така 2-3 минути, да се удуши. След това го заливате с леко вкиснат доматен сос, тъй като това е най-гадното нещо, с което разполага хладилника. След това вземате двете му яйца и ги счупвате. Слагате ги в тигана и бъркате. Оттук нататък си пускате Бетовен и се развихряте... слагате всичко, което Ви хрумне... накълцано странно месо, което се чудите какво да направите, варени картофи (тия острите неща са бъдещи корени; не се ядат, а се изрязват, за да не боцкат като дъвчете; може да махнете и обелките), брашно, царевица, мляко, грах, сирене, кашкавал... Може и бира... Или от онова грозде, дето два месеца се мъчи уж да стане на стафиди, а стана на Това Тук... Докато го правите е важно да си представяте какво ще се получи накрая. За да не се заблудите, ще Ви кажа отсега – ще се получи пихтиеста маса. Но е важно да си го представяте. Съсредоточете се и си представете вкусът на всеки един продукт по отделно, сега ги смесете, калибрирайте... Да-а-а-а, може да му добавим още от онова там, мухлясалото... Накрая си пускате музика лека и чувствена. Дошло е време за прошка. Каквото и да Ви е накарало да правите това, което правите, ядът е безсмислен. Защо да се самонаказвате? Вадите солта на живота, повечко босилек за аромат, а ако има и чубрица, най-добре. Червеният пипер се слага за цвят, но ако е лют и за тръпка. И черен пипер! Да, черен пипер... Отначало малко, останалата част от шишенцето, при нужда, след като опитате яденето... или резултата, ако не става за ядене.

Да приготвим масата. Вземате чаршафа от леглото и го постилате на масата. Ако имате покривка, използвайте нея. Аз нямам. Сипвате си от пихтията в чиния. До средата, защото повече няма да можете да изядете, това е сигурно. В другата половина нареждате четвърт домат, морков или какъвто пресен зеленчук имате. Важно е пихтията и зеленчука да не се допират – така има вероятност поне едното да става за ядене. Сипвате си и голяма чаша вода. Най-добре наблизо да има цяла бутилка. Сядате и опитвате.

Вариант А: Справили сте се добре с готвенето. В този случай доста точно сте си представили какъв вкус ще има творбата Ви. Предвид очакванията Ви, изненадата е неизбежно приятна.
Вариант Б: Неприятно сте изненадан. Това значи, че имате много високо мнение за себе си. Две седмици на сандвичи! След това опитайте пак.

ЗА МЪЖЕТЕ: Поучителният елемент в процедурата е, че всъщност готвенето не е нещо сложно, тежко и непонятно, което само момите го могат. Всъщност, по принцип, приятелката ти ще се опита да те убеди, че не трябва да си губиш времето с готвене, защото а) не те бива; б) никога няма да се справиш; в) нея много я бива, щото готви специално за ТЕП. Основната цел на доктрината е внушението: „Търпи жена си или умри от глад!” което е съвременна форма на матриархално подтисничество. Като ограничава развитието ти в приготвянето на храна, тя се опитва да те направи зависим. Част от тази доктрина е тезата, която всички момичета, които познавам неизбежно ми натякват: готвенето включва топлинна обработка на храната. Следователно, правенето на салата не било готвене. Което е изконно невярно, тъй като в готварските книги има и рецепти за салати. Готвенето е процес на подготовка на хранителни продукти за консумация в подходяща комбинация. Толкоз! Ако си способен да си направиш салата, значи можеш да готвиш, следователно да оцелееш.

А ако това не ти стига, скрий лист и молив под дивана. След това обясни на приятелката/жена си, че трябва да седи затворена вкъщи, да не се вижда с други мъже, и да ти целува ръка, като те види. Залегни! Не там. Там, където са листа и молива. Освен ако не си в Афганистан, въпросното момиче/жена ще избълва няколко откоса или дори няколко пълнителя аргументи, защо тя трябва да е независима от мъжа си и така нататък. Докато си залегнал под дивана, води си бележки. Тези бележки ще имат стойността на злато. Първо, винаги ще имаш аргумент, с който да затапиш жена си. Второ, ако те бива в търговията, продавай копия от бележките на приятелите си. Ако не се научиш да готвиш, с парите от продажбите на бележките ще можеш да се храниш в ресторант до края на дните си. Да живее независимостта!

Надявам се, че този текст Ви е досадил достатъчно. Това беше целта му. Просто, не обичам да се оплаквам. А това, което ще последва е вълна от оплаквания. Бях си обещал разказ за живота в Лиеж – градът, работата, квартирата. Тъй като чувствата ми към Лиеж са еднозначно позитивни, а към квартирата – непоправимо негативни, няма как да напиша един текст. И на майтап не успявам да го обърна. Затова ето за квартирата:

Размери 20-25 кв.м. Подът е от плочки, малки и кафяви, като в училищна тоалетна. Колкото и да го мия, постоянно ми изглежда мръсен. Стъпва се само с обувки (или ботуши), иначе умираш от студ. Външната ми стена е от стъкло. Живея на приземен етаж. Всички, които минават, гледат какво правя, ако не е дръпната завесата. Температурата е отвратително ниска. Добре, че си взех спалния чувал. Иначе досега да съм умрял от студ. С две одеяла се оцелява, ако работи парното. Пред стъклената ми стена има дървета. Те старателно крият слънцето и налагат да светят лампи дори и посред слънчев ден.

До нас има строеж, които ни буди. Ако някой е почнал да се къпе, той вече ни е събудил. Когато се пусне чешма, тръбите надават страшен вой, от който никой от обитателите не може вече да спи.

Когато вали дъжд, стъклената стена пуска вода, колкото за малко езерце в едната половина на стаята. Поради липса на вятър и лодка, не се занимавам с ветроходство. По едно време в квартирата над мен се настани младеж, който, не щеш ли, реши да се изкъпе. В банята ми водата потече от тавана, все едно бях пуснал чешмата. Наводнена беше цялата баня и половината от стаята ми. По-точно половината, която остава суха при дъжд. Ботушите в Белгия поне са изгодни. Водата течеше по жиците на светещата лампа. Ако беше станало късо, сега нямаше да ме има да Ви се оплаквам. Като разбра какво се е случило, младежът се изнесе незабавно. Оттогава не е текло. Защото няма нов наемател.

„Кухнята” е един квадратен метър с газова печка, хладилник и мивка. Павароти не би могъл да влезе в кухнята. Дядо Мраз и Бернадет също. Дори и поотделно! Аз трябваше да поотслабна, но вече успявам да вляза в кухнята. Печката е газова и няма едно здраво копче. Хладилникът няма камера. Нямах нощна лампа и още куп други неща, които си намерих.

Разположението на квартирата е добро, недалеч от центъра и в една сграда с останалите стажанти от ИФАГ. С тях си общувам по-рядко отколкото със стажантите в Брюксел и причината не е в мен.

А в събота се къпахме в морето... Благодаря за вниманието и вижте снимките... Линк има отстрани на този текст.

Брюж - Венеция на севера

Брюж е хубаво местенце. Ама чак пък Венеция на севера. Вярно има канали... Доста, петдесетина сигурно... Но какво толкова – разположението е на ниско и равно място. Брюж е точно толкова Венеция, колкото и останалите градове на севера, претендиращи за това прозвище. Брюж, Амстердам, Стокхолм, Санкт Петербург все още не осъзнават, че никога няма да бъдат Венеция. Те просто трябва да бъдат себе си! Корабчетата на Брюж нямат нищо общо с романтиката на венецианските ладии. Няма я топлата атмосфера на малките венециански улички, блъсканицата, прозорците с цветя, слънцето. Няма го дори и типичния венециански букет от миризми. Как Ви звучи: “Скъпа, хайде да отидем на романтична разходка по замръзналите канали на Венеция...”

Брюж е хубаво местенце. Някога е бил голяма работа. Сериозно пристанище, леко навътре от брега на Северно море (13 км), голяма търговия е падала. Всъщност, Брюж се е падал на търговския път между Великобритания, Скандинавия и Континентална Европа, което е допринесло за превръщането му във важен финансов център. Богатството на миналите времена си личи навсякъде из архитектурата на града. Едва ли на друго място в Белгия може да се видят толкова следи от Средновековието. По времето на ренесанса в Брюж са творили именити художници – Memling, Gérard David, Jan Provoost, Jan van Eyke. Градът дава на световната култура няколко имена, като например Jan van der Straet (Иванчо от улицата или Ванчо Уличника, за любопитните), който се установява и твори във Флоренция, а и неколцина други. През 2002 година, Брюж е обявен за културна столица на Европа.

Що се отнася до каналите, романтика! Слушайте – през 12 век някакво наводнение откъсва Брюж от морето. Неприятно. Обаче хората решават да не се оставят току така встрани от паричките и се хващат да правят канали. Тези канали свързват града с Damme, който първоначално се е наричал Hondsdamme, което общо взето значело нещо като “кално устие на река”. Както и да е, та в края на 12 век Филип Алзаски дава на Damme привилегии, които освобождават от такси търговските кораби. Естествено, в този момент търговците са романтично привлечени от Damme, започват редовно да го посещават и романтично да претоварват стоките на малки корабчета, които пътуват по романтичните канали до Брюж, където се въртяла романтична търговия. Радвайте се, че Ви спестих легендата за кучето, дето му счупили врата, за да... Не, не Ви трябва да знаете.

Брюж е бил през вековете сърцето на Фландрия. Докато Фландрия е била контролирана от кого ли не – краля на Франция, дука на Бургундия, та дори и от испанците, хората от Брюж се борили за своите привилегии и са имали някаква независимост, от която местната пропаганда прави голяма работа – свободолюбив духи и така нататък. Та и по нашите земи в Отомански времена Истанбул не е излизал на глава с доста български градове.

Брюж е хубаво местенце. Днес Брюж може още да се похвали с църквата Света Богородица, която омагьосва с Мадоната на Микеланджело и куп платна от 17 век; с музеите Groeninge, Gruuthuse, Brangwyn и Memling, с вятърните мелници и приятните разходки край каналите... За туристите се продават дантели, с които градът се е славел някога. Разбира се, шоколадът и бялата бира от Брюж. Все пак сме в Белгия. И амбулантните търговци на пържени картофи.

Нашата визита се състоя предимно в шляене по улиците и покрай каналите, посещение на църквите, в пиене на още и още бира на площада пред кметството... Не влязохме нито в музея на Мемлинг, нито в този на шоколада, нито в този на диамантите. Най-сетне се видяхме с Роман, който попълни нашата Брюкселска легация. Докато напиша този текст, Кинга не издържа и повтори посещението си в Брюж. Честно казано, и аз бих повторил.

За тези, които не знаят, Белгия е доста странно организирана. Тя се дели на три области – Брюксел, Фландрия и Валония. Лиеж се намира във Валония и тук се говори френски. Брюж се намира във Фландрия и там се говори фламандски. Във Валония има и малка германоговоряща общност. И не ме карайте да Ви обяснявам какви са правомощията на отделните общности, на отделните области и на федерацията, че или ще заспите, или ще Ви заболи глава... Стига Ви да Ви кажа, че имат доста на брой парламенти.

Благодаря на моите приятели Кинга, Зори и Иво, които обогатиха този сайт със своя ценен принос. За мен е чест и огромна радост да споделяме тези страхотни мигове!

А! Забравих. Текстът. Онзи - магическият. Го написа Тя. Зори :o) Маркова!!!

Текстът. Онзи - магическият. Предизвика куп удивителни. И доста въпроси. В резюме: "Вълшебно, все едно бяхме там с вас. Но къде и кога по дяволите се случва това?" Кинга отговаря.

Date: le 1 octobre 2005
Lieu : Liège (centre, place du Marché, les escaliers a la Citadelle, parc de la Citadelle, parc saint Léonard etc. )
Température : 8°C (= trop froid ;))
Coût total : 2 euros (plan + badge), 3 euros (peket)= 5 euros
Quoi : des bougies. Bougies partout. Au long des ruelles, sur les escaliers, dans un parc, regroupées sur les planches en métal, sur les trottoirs et des pistes étroites.
Des gens. Milliers de gens qui suivent les pistes des bougies, avec leurs enfants et chiens.
Des musiciens. De petites scènes arrangées dans les coins, cours, tentes. Trompettes, guitares et tambours. Et le danse, bien sur.
Des ballons comme des lucioles dans un jardin vide.
Des lampions et de petites lumières.
Des feux d’artifice (les meilleurs qu’on a vu à Liège) avec la musique de Harry Potter, Traviata, quelque chose de Vangelis et je ne sais pas quoi d’autre.
Le peket (puisqu’il faisait froid :) )
Vous n’imaginez même pas comment c’était beau…trop beau…fabuleux.

Дата: 1 октомври 2005-10-11
Място: Лиеж (центъра, площада на Пазара (мегдана), стълбите към Цитаделата, парка на Цитаделата, парка на Свети Леонар и т.н.)
Температура: 8°C (= твърде студено ;))
Разходи общо: 2 евро (карта + значка /бел.прев. – светеща!/) + 3 евро (peket) = 5 евро
Какво: свещи. Свещи навсякъде. По протежение на уличките, по стъпалата, в парка подредени на метални плоскости, по тротоарите и тесните пътеки.
Хора. Хиляди хора, които следват пътеките от свещи, заедно с децата и кучетата си.
Музиканти. Малки сцени, спретнати в ъгли, дворове и палатки. Тромпети, китари, барабани. И танци, разбира се.
Балони като светулки в пуста градинка.
Лампиони и малки светлинки.
Заря (най-красивата от тези, които видяхме в Лиеж /бел.прев. – през септември в Лиеж минимум три!!!/) с музиката от Хари Потър, Травиата, нещо от Вангелис и не знам какво още. /бел.прев. – още Ера, така Зори 0:-) Маркова!!!/
Peket (защото беше студено:) ) /бел.прев. – пекетът е някакъв странен местен алкохол, вж. Интернет/
Дори не можете да си представите колко беше хубаво... страшно хубаво... приказно.

http://www.liege.be/encarts/nocturnecoteaux05/cadnoctu.htm

Nocturne.

10 000! Свещи! Запалени. Една-по-една. Всичките.
00 375! Съпала. Нагоре. Нагоре! И още ;-)
От време на време се обръщаш назад. Поглеждаш.
И оставаш така. Дълго. Много дълго.
Някой минава покрай теб и усмихнат си шепне: "203, 204, 205..."
Много хора. Деца. Бутат свещите. "Оопс!" Поглежда те малко виновно. Малки ръчички. Да я вдигнат. Припрени. Щастливи.
И веднага забравили, продължават напред ;-)

Не си съвсем сигурен дали звездите са наистна на небето. Или? Или тази вечер са и на земята. По земята.
Буквално. Ходиш между тях.
Мирише. М-м-м. Топло вино. Шоколад.
Ти ли каза, че ти е студено на ръцете? :-)
Кинга си купи карта и светеща значка. За 2 евро! На пътя. През гората. По който така или иначе всички вървяха и беше "освещен". И като във всички учебници по маркетинг, ценеше покупката си. Толкова, че проверяваше на всеки 4,5 минути дали сме в правилната посока.
Кога се оказа полезно: :-)
00-00"Зори, ама натам никой не отива!"
00-00"Тука е като ви казвам!"
00-00"Зори, ама там не е осветено дори!"
00-00"Объркали са се значи! Насам е пътя!"
Естествено не беше Насам. А беше Натам, където всички хора вървяха. Имаше дори водачи с големи факли. И костюми. И те се объркаха! :-)

***

Смях. На много хора. Някой вика. Ръкопляскат.
Ама много.
Бързаш. Какво има там? (Кинга гледа на картата. Не пише).
После чуваш. И ти става горещо.
Барабани!
М-м-м! Горещо!
Сурсум Корда. Търси в нета. Заслужава си.
"Малкия"! Дванайсетина годишен. Виртуоз. Целият гори. Стига ти само да го гледаш.

Вече надолу. Мнооого тясна пътечка. За двама едвам. Някои използват случая да се стоплят. Трудно се разминаваш и постоянно си гледаш в краката. (Както те е учила мама :-)
На един камък. Човечец крещи: "Елате! Заслужава си!"
И сочи към една поляна – ПЪЛЕН мрак!
00000*Социална психология – НИКОЙ не отиде! Ама никой!
Освен...
00-00А бе Зори, имаш ли фенерче? ...
No answer.
По едно време осъзнаваш какво се случва. Във въздуха "стоят" десетки. Сини. Светещи. Неща!
Ти си тотално омагьосан. В тишина. В приказна гора. Едно тихо чудо. Искаш да не свършва...
Можеш само да го изживееш.
За практичните: Сини балони с хелий. Вътре, светеща в синьо лампичка. Адски евтино.
00000Особеност: прави те щастлив.

***

"Насам моля!" Чичко милиционер те насочва. Към площада.
Заря. Пада върху тебе. Злато. Водопад. Дъга. От цветове.
Тонколоните ще се пръснат. Ера.

... ... По малките улички. Щастливи, прегърнати, хората. Пеят. На тротоара свирят четири момичета. А там пет момчета.

***

Не помниш как си се прибрал. Нито как си заспал.
Само, че се събуди усмихнат.
:-)

Бялата нощ на Брюксел
разказ от Ивайло Нейков
специален кореспондент на мисията на ИФАГ в Брюксел

Nuit Blanche или така наречената “Бяла нощ” е събитие, което цели да разбуди жителите на големите европейски столици от привидната летаргия, която ги е обзела.
Но нека започнем отначало.

Бялата Нощ започва да се провежда първоначално във Франция, но набира скорост и скоро се очаква десетина европейски столици да “полудяват” веднъж годишно, а именно на 1 октомври :) . Нямам представа как е било в Париж тази година, но станах пряк свидетел на провеждането й в Брюксел. Чудя се откъде да започна – от критиките или от хвалебствията, защото има достатъчно и от двете. Най-интересен ми се стори следния парадокс – невероятни тълпи преливащи от и в заведенията, при условие че същите тези заведения работят и през останалите дни в годината, но тогава са полупразни.

Какво все пак е Бялата Нощ? – Всички заведения са отнворени от 21 до 7 часа сутринта, улични музиканти, малки концерти... бира и марихуана (за по-любопитните в Брюксел марихуаната има доста неясен статут – можеш да си я отглеждаш и пушиш, не можеш да я продаваш (цигарата върви около 2€ :) , но всички имат и консумират съответно :). Като цяло по-скоро съм доволен не от изкарването, а от това, че успях да видя нощния живот в Брюксел и как се забавляват туземците :) Начинът им на забавление ми е малко съмнителен и далечен – пият като прасета, пушат, навсякъде купчини от боклуци (предимно счупени бутилки, фасове от марихуана и кенчета от бира :) , пред и в заведенията огромни опашки... А да кажеш, че през другото време нищо не работи... Ние влязохме в една “дискотека” – огромен хангар, а отпред един травестит продаваше бира, но беше такъв фраш, че почти не танцувахме :(

Имаше и готини неща – уличните музиканти, една група само с ударни инструменти направи фурор – от африкански мотиви до салса и накара за половин час цялата улица да полудее и танцува. Като цяло нощ за хора, които могат да разпуснат само веднъж в годината, за тинейджъри без родителски контрол :) и за любители на екстремни изживявания (разбирай напивания). Ако чувствате, че принадлежите към някоя от тези групи горещо ви препоръчвам за следващия 1 октомври да се наспите добре на предишния ден и да отидете в Брюксел или Париж :) . До тогава, кой знае, мога да размисля и да се видим там :)

Успехи и късмет !
Ивайло Нейков